Фактори, свързани със свойствата на материала
- Основен тип смола: Устойчивостта на стареене варира значително при различните високо{0}}температурни пластмаси; например експлоатационният живот на високо-техническите пластмаси като PPS и PEEK далеч надхвърля този на стандартния PP или ABS.
- Химически структурни дефекти: Уязвими места в молекулната верига-като ненаситени двойни връзки, разклонения или карбонилни групи-са по-податливи на атака от външни фактори, ускоряващи разкъсването на молекулната верига.
- Система от добавки: Включването на добавки като антиоксиданти, UV абсорбери и светлинни стабилизатори директно определя устойчивостта на материала на стареене; липсата на тези добавки може драстично да съкрати експлоатационния му живот.
- Пълнители и подсилващи агенти: Армировката от стъклени влакна може да подобри устойчивостта на топлина, докато пълнители като калциев карбонат могат да ускорят процеса на фото-стареене.
Външни фактори на околната среда
- Термо-окислително стареене: Продължителното излагане на високи температури, комбинирано с кислород, ускорява авто-окислението на молекулните вериги; когато температурите далеч надхвърлят границата на толерантност на материала, скоростта на стареене се увеличава експоненциално.
- Фото-стареене: UV енергията може директно да разруши C-C и C-H химичните връзки в пластмасовите молекули, задействайки верижна-реакционна окислителна реакция, която кара материала да пожълтява, да става крехък и да претърпява повърхностно оцветяване.
- Хидролитично стареене: Водните молекули атакуват и разрушават молекулярните вериги; скоростта на хидролиза се увеличава значително в кисела или алкална среда, което води до рязък спад в якостта на материала.
- Други агенти на околната среда: Фактори като озон, киселинни или алкални химически среди и микроорганизми могат да действат синергично, за да ускорят стареенето и разграждането на материала.